На днешния ден един от символите на Пловдив се връща към пълноценен живот
Пловдив, 18 октомври 1981 г. В годината на 13-вековния празник на България Античният спектакъл на Филипопол, прикрит под южния скат на трихълмието повече от 16 века, още веднъж свети с изяществото на йонийските си фасадни колони, с белокаменния театрон, събирал над 3500 души, с внушителната си орхестра, приканваща към въодушевени креативен изяви,
Един от знаците на Пловдив се връща към пълностоен живот. Театърът е открит при прокопаване на основната транспортна улица под Трихълмието и неговото изследване продължава 10 години - от 1968 до 1979 година. Разкриването му се дължи на екип, управителен от археолога Лилия Ботушарова.
Първоначално се счита, че той е издигнат по времето на император Траян, само че през 2016 година е открит фундамент за скулптура на Тит Флавий Котис, извънредно значима персона във Филипопол с принос за цялата провинция Тракия. След откриването на този монумент се предатира построяването на театъра в края на I век след Христа, по времето на император Домициан.
Античният спектакъл е сърцето на античния град, издигнат е върху южните скатове на Трихълмието, с взор над целия древен град, насочен към планината Родопа. Според изследванията той е бил и седалище на едно доста значимо провинциално заседание на тракийските градове, което е имало право да се обръща непосредствено към римския император по всевъзможни мотиви, които засягат цялата провинция Тракия.
Българската телеграфна организация припомня своя репортаж от 1981 г:
Хиляди пловдивчани се стекоха през днешния ден към величествения амфитеатър, възобновен с доста обич и усърдие, с цел да бъде отново средище на изящните изкуства и жив монумент на античното културно завещание, което модерна България тачи и съхранява.
На тържеството пристигнаха членът на политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Огнян Дойнов, първият секретар на ОК на Българска комунистическа партия Иван Панев, ръководителят на ОК на Общински народен съвет Стоян Кошулев, заместник-председателят на Комитета за просвета Пейо Бербенлиев, ръководителят на Съюза на артистите в България н.а. (народният актьор - бел. ред.) Любомир Кабакчиев, ръководители на окръга и града, представители на художествено-творческата интеграция.
В своето слово другарят Огнян Дойнов уточни, че 1300-годишнината от основаването на Българската страна е удивително събитие в нашата героична история – малко са страните в Европа и в света, които са имали опцията и достойнството да честват подобен празник. В същинския смисъл на думата той е исторически.
Исторически – тъй като става дума за събитие прогресивно и огромно, обвързвано с героичните битки на един свободомислещ и работлив народ, който малко години от многовековната си история е бил стопанин на своята орис, само че е постигнал това, което в изискванията на социализма и изключително в интервала на априлското обновяване, го подрежда в авангарда на човешкия напредък.
Исторически – за какво е празник на страна, зародила върху наследството на антични цивилизации по нашите земи, усвоила техен опит и културни полезности, минала дълъг път на развиване, съумяла да запази и отбрани самобитността и оригиналността на тези полезности. Убедителен образец за това е и Античният спектакъл на град Пловдив – уточни ораторът.
Театърът на римския Филипопол – единственият към този момент древен строеж от този вид в нашите земи, със своята величественост и величие се подрежда сред най-ценните монументи на архитектурно-историческото ни завещание. Този неповторим по своя темперамент и значение културен монумент свидетелства, че тук, по нашите земи, на този плевел кръстопът на нации, свързващ Запада с Изтока, Севера с Юга, е имало освен военни походи и стълкновения, само че са живели и са се трудили нации, богати на духовни прояви, на човешки полезности с незаличими следи в летописа на балканската, европейската и международната цивилизация.
Ние - сподели другарят Огнян Дойнов - с признателност се обръщаме към проектанти и конструктори, към работническия колектив на Националния институт за паметниците на културата - регион Тракия, които със самоотвержения си труд, с дейното подпомагане на Общинския национален съвет и на други институти и организации в града и окръга, с поддръжката на цялата общност, реши извънредно комплицирана по своя темперамент задача. Имаме цялостни учредения да кажем - пред нас се намира сполучливо възобновеното внушително антично културно оборудване - римският театрон, побирал над 3500 души. Неговите мащаби, неговата орхестра, както и богато завършените фасади, свидетелстват, че тук фактически става дума за един извънредно забавен монумент на античната римска просвета по нашите земи.
Приветствайки решението за модерно потребление на този монумент като театрална постройка, другарят Огнян Дойнов уточни, че той ще бъде нов материализиран знак на историческата последователност в нашата културна политика. Така театърът на античния Филипопол освен по-добре ще се съхранява като културен монумент, само че ще се развива и утвърждава като огнище на нашата социалистическа просвета - сподели той, като правоприемник и последовател на прогресивните културни обичаи по нашите антични земи.
По-нататък другарят Огнян Дойнов посочи, че едно от основните посоки на активността във връзка със забележителния празник е откриването и умелото потребление на всичко скъпо по нашите земи и в многовековната ни история. Така юбилеят става властна заръка за осмислянето на всичко скъпо от предишното в интерес на сегашното и бъдещето, трансформира се в оня фокус, в който се демонстрира приемствеността сред другите столетия и цивилизации, сред другите нации, всеки от които посредством своите завоевания и принос, посредством своя доблестен порив, служи на общочовешкия напредък.
През последните години българската просвета, изключително по отношение на 1300-годишнината, излезе необятно на интернационалната сцена. Същевременно тя разтвори своите прегръдки за културните полезности на доста други страни и нации и този развой на съвместен културен продан от ден на ден ще се ускорява и задълбочава. Това ще става толкоз по-активно, колкото по-богат е разцветът на българската национална социалистическа просвета - посочи в умозаключение той.
Под възторжените овации на присъстващите другарят Огнян Дойнов откри паметната плоча за възобновяване на Античния спектакъл в чест на 1300-годишнината от основаването на българската страна с думите: “Нека в този превъзходен театрон не секва в никакъв случай към този момент креативната искра, запалена на наша земя в древността! Нека запалена още веднъж, тя се разгаря във все по-буен огън за популярност и чест на нашата българска социалистическа просвета! “
Настават най-вълнуващите мигове. Ветеранът на пловдивските артисти - героят на социалистическия труд и лауреат на димитровска премия н.а. Димитър Панов, възпламенява в жертвеника символичния огън, възвестяващ нов живот за античния спектакъл. Светлината на десетки факли, носени от младежи в римски туники, облива игралната площадка.
С “Пролог за Пловдив " стартира първият спектакъл-концерт под античните колони.
Вълнуващите осъществявания на ансамбъла за старинни песнопения “Йоан Кукузел ", на “Софийски солисти " и Пловдивската филхармония, на изтъкнати наши инструменталисти и солисти на Националния научен спектакъл за опера и балет бяха възнаградени с топлите овации на пловдивчани, които в дните пред общонационалното честване на 1300-годишнината получиха скъп подарък за юбилея.
Един от знаците на Пловдив се връща към пълностоен живот. Театърът е открит при прокопаване на основната транспортна улица под Трихълмието и неговото изследване продължава 10 години - от 1968 до 1979 година. Разкриването му се дължи на екип, управителен от археолога Лилия Ботушарова.
Първоначално се счита, че той е издигнат по времето на император Траян, само че през 2016 година е открит фундамент за скулптура на Тит Флавий Котис, извънредно значима персона във Филипопол с принос за цялата провинция Тракия. След откриването на този монумент се предатира построяването на театъра в края на I век след Христа, по времето на император Домициан.
Античният спектакъл е сърцето на античния град, издигнат е върху южните скатове на Трихълмието, с взор над целия древен град, насочен към планината Родопа. Според изследванията той е бил и седалище на едно доста значимо провинциално заседание на тракийските градове, което е имало право да се обръща непосредствено към римския император по всевъзможни мотиви, които засягат цялата провинция Тракия.
Българската телеграфна организация припомня своя репортаж от 1981 г:
Хиляди пловдивчани се стекоха през днешния ден към величествения амфитеатър, възобновен с доста обич и усърдие, с цел да бъде отново средище на изящните изкуства и жив монумент на античното културно завещание, което модерна България тачи и съхранява.
На тържеството пристигнаха членът на политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Огнян Дойнов, първият секретар на ОК на Българска комунистическа партия Иван Панев, ръководителят на ОК на Общински народен съвет Стоян Кошулев, заместник-председателят на Комитета за просвета Пейо Бербенлиев, ръководителят на Съюза на артистите в България н.а. (народният актьор - бел. ред.) Любомир Кабакчиев, ръководители на окръга и града, представители на художествено-творческата интеграция.
В своето слово другарят Огнян Дойнов уточни, че 1300-годишнината от основаването на Българската страна е удивително събитие в нашата героична история – малко са страните в Европа и в света, които са имали опцията и достойнството да честват подобен празник. В същинския смисъл на думата той е исторически.
Исторически – тъй като става дума за събитие прогресивно и огромно, обвързвано с героичните битки на един свободомислещ и работлив народ, който малко години от многовековната си история е бил стопанин на своята орис, само че е постигнал това, което в изискванията на социализма и изключително в интервала на априлското обновяване, го подрежда в авангарда на човешкия напредък.
Исторически – за какво е празник на страна, зародила върху наследството на антични цивилизации по нашите земи, усвоила техен опит и културни полезности, минала дълъг път на развиване, съумяла да запази и отбрани самобитността и оригиналността на тези полезности. Убедителен образец за това е и Античният спектакъл на град Пловдив – уточни ораторът.
Театърът на римския Филипопол – единственият към този момент древен строеж от този вид в нашите земи, със своята величественост и величие се подрежда сред най-ценните монументи на архитектурно-историческото ни завещание. Този неповторим по своя темперамент и значение културен монумент свидетелства, че тук, по нашите земи, на този плевел кръстопът на нации, свързващ Запада с Изтока, Севера с Юга, е имало освен военни походи и стълкновения, само че са живели и са се трудили нации, богати на духовни прояви, на човешки полезности с незаличими следи в летописа на балканската, европейската и международната цивилизация.
Ние - сподели другарят Огнян Дойнов - с признателност се обръщаме към проектанти и конструктори, към работническия колектив на Националния институт за паметниците на културата - регион Тракия, които със самоотвержения си труд, с дейното подпомагане на Общинския национален съвет и на други институти и организации в града и окръга, с поддръжката на цялата общност, реши извънредно комплицирана по своя темперамент задача. Имаме цялостни учредения да кажем - пред нас се намира сполучливо възобновеното внушително антично културно оборудване - римският театрон, побирал над 3500 души. Неговите мащаби, неговата орхестра, както и богато завършените фасади, свидетелстват, че тук фактически става дума за един извънредно забавен монумент на античната римска просвета по нашите земи.
Приветствайки решението за модерно потребление на този монумент като театрална постройка, другарят Огнян Дойнов уточни, че той ще бъде нов материализиран знак на историческата последователност в нашата културна политика. Така театърът на античния Филипопол освен по-добре ще се съхранява като културен монумент, само че ще се развива и утвърждава като огнище на нашата социалистическа просвета - сподели той, като правоприемник и последовател на прогресивните културни обичаи по нашите антични земи.
По-нататък другарят Огнян Дойнов посочи, че едно от основните посоки на активността във връзка със забележителния празник е откриването и умелото потребление на всичко скъпо по нашите земи и в многовековната ни история. Така юбилеят става властна заръка за осмислянето на всичко скъпо от предишното в интерес на сегашното и бъдещето, трансформира се в оня фокус, в който се демонстрира приемствеността сред другите столетия и цивилизации, сред другите нации, всеки от които посредством своите завоевания и принос, посредством своя доблестен порив, служи на общочовешкия напредък.
През последните години българската просвета, изключително по отношение на 1300-годишнината, излезе необятно на интернационалната сцена. Същевременно тя разтвори своите прегръдки за културните полезности на доста други страни и нации и този развой на съвместен културен продан от ден на ден ще се ускорява и задълбочава. Това ще става толкоз по-активно, колкото по-богат е разцветът на българската национална социалистическа просвета - посочи в умозаключение той.
Под възторжените овации на присъстващите другарят Огнян Дойнов откри паметната плоча за възобновяване на Античния спектакъл в чест на 1300-годишнината от основаването на българската страна с думите: “Нека в този превъзходен театрон не секва в никакъв случай към този момент креативната искра, запалена на наша земя в древността! Нека запалена още веднъж, тя се разгаря във все по-буен огън за популярност и чест на нашата българска социалистическа просвета! “
Настават най-вълнуващите мигове. Ветеранът на пловдивските артисти - героят на социалистическия труд и лауреат на димитровска премия н.а. Димитър Панов, възпламенява в жертвеника символичния огън, възвестяващ нов живот за античния спектакъл. Светлината на десетки факли, носени от младежи в римски туники, облива игралната площадка.
С “Пролог за Пловдив " стартира първият спектакъл-концерт под античните колони.
Вълнуващите осъществявания на ансамбъла за старинни песнопения “Йоан Кукузел ", на “Софийски солисти " и Пловдивската филхармония, на изтъкнати наши инструменталисти и солисти на Националния научен спектакъл за опера и балет бяха възнаградени с топлите овации на пловдивчани, които в дните пред общонационалното честване на 1300-годишнината получиха скъп подарък за юбилея.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ